EP378 - Играта [Vox Nihili със Стоян Ставру]
В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:
- Каква е връзката между играта и автоеротичността?
- Какво представлява принципът на Реалността?
- Колко инфантилен трябва да си, за да играеш?
- Има ли Голяма игра?
- Какво се случва с играта, когато влязат правилата?
- Каква е връзката между педагогика и детинщина?
- Защо професионалният спор не е „игра“?
- Какво представлява „чистата“ игра?
- Може ли публиката да играе, докато има „игра с публиката“?
- Каква е „играта“ в цирка?
- С какво не може да си играем?
- Каква е разликата между геймърът и плейбоят?
- Може ли изобщо да дефинираме играта?
- Какво представлява „невротичната“ игра?
С Петър Горанов подхванахме темата за играта, която всички играем… или сме престанали да играем. Децата знаят как да играят, но дали с възрастта (по стъпките на Русо) не се отдалечаваме от тази същностна способност на Homo Ludens. Колко луд трябва да си, за да играеш истински, и къде може да открием днес автентичната игра? Говорейки около тези въпроси, се оказа, че това, което може да кажем за играта, всъщност е … игра на думи.
За госта:
Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/378
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support