Живее, за да пътува. Япония с Гергана Иванова Георгиева

Вдъхновяващи истории

• Episode: Живее, за да пътува. Япония с Гергана Иванова Георгиева
• Website: Вдъхновяващи истории
• Feed URL: https://anchor.fm/s/112ae368/podcast/rss
• Duration: 00:21:23
• Published: 2018-12-14 10:48

Гергана използва всеки един свободен момент, за да пътува. За последните две години в София, Гери почти не прекарва уикендите си в града. Днес тя ще ни разкаже за пътуването си до Япония. Цялото интервю в www.ambicia.com/spisanie/japan-gergana Кое беше най-вълнуващото нещо в твоето пътуване до Япония? - Вълнуващите неща бяха толкова много... Самият контакт с местните, с културата и обичаите, с храната, с местата, които успях да посетя - всичко беше вълнуващо! Първото и най-силно впечатление бе уважението, което хората в Япония отдават с поклон и усмивка, непринудена любезност и отзивчивост. Японската култура е коренно различна от нашата и за мен беше изключително вълнуващо да я изучавам и наблюдавам. Чувствах се като едно малко дете, което тъкмо е проходило и експериментира с всичко за първи път. Няколко часа, след като пристигнах посетих с местни приятели малък ресторант в Токио. С влизането в ресторанта всички клиенти събуваха обувките си и бяха настанявани в отделни зали, с цел да не бъде нарушено уединението на никого. В друг ресторант, който посетих сама на следващия денпък никой не говореше английски, но въпреки това се разбрахме много лесно с езика на тялото. Готвачът, един възрастен господин, ме наблюдаваше как се опитвам да се храня с клечки - всеки път, когато доближавах храната до устата си, тя падаше обратно в чинията със звучен трясък, разплисквайки се наоколо и върху ми. Тук е момента да отбележа, че ползването на хартиен лигавник в ресторантите не е срамно, а наложително! Това е нещо, което дори и местните използват. След като наблюдава с усмивка опитите ми известно време, готвачът просто дойде и ми донесе вилица за да прекрати моята агония. Аз обаче му благодарих любезно и му казах, че искам да се науча да използвам клечки, въпреки че в резултат имах повече храна по дрехите, отколкото в стомаха. Цялото интервю в www.ambicia.com/spisanie/japan-gergana