Военният бунт в Русия - какво се случи

Ден и Телевизия по радиото

• Episode: Военният бунт в Русия - какво се случи
• Website: Ден и Телевизия по радиото
• Feed URL: https://den.fm/feed/podcast
• Duration: 00:07:13
• Published: 2023-06-26 16:00

Тази събота света се събуди с най-шокиращата новина от началото на войната в Украйна – въоръжен бунт в Русия. Само за няколко часа доскоро верния на Путин Евгений Пригожин, основател и главнокомандващ на частната армия „Вагнер“, която бе една от основните руски бойни единици в Украйна – обяви военен преврат. Причината – редовната войска на Русия била нанесла артилерийски и въздушни удари по „Вагнер“. Това накара Пригожин да въстане срещу отколешния си враг - военното командване на Русия в лицето на началника на военния щаб на Русия Валерий Герасимов и военния министър Шойгу. Той поиска тяхната оставка и заяви, че е патриот, който се бори против масовата корупция и бюрокрация в Русия, направила армията окрадена и небоеспособна. Друга причина за бунта е отказа на „Вагнер“ да подпише новите споразумения с Министерството на обраната, които регламентират връзката на частните армии в Русия с редовните войски. Пригожин заяви, че иска оставката на Шойгу и Герасимов и в противен случай ще атакува Москва. Така в рамките на няколко часа „Вагнер“ превзе безкръвно милионния град Ростов на Дон. Градът е щабът на ключовия за войната в Украйна Южен военен окръг и освен това важен в логистиката на руската армия. Контрол над важни обекти бе поет и в друг милионен руски град – Воронеж. Отново без почти никаква съпротива. Там при сражения са били убити между 15 и 20 руски военни. След това голяма военна колона на „Вагнер“ със стотици единици бойна техника и по думи на Пригожин 25-хилядна армия – тръгнаха да завладяват Москва. Военната колона измина безпроблемно и на практика без каквато и да е било съпротива от редовната руска армия стотици километри в рамките на часове. Градът започна да се готви за атака, като бяха засилени мерките за сигурност и започна провеждане на контратерористична операция. Хората бяха призовани да не излизат, а понеделник бе обявен за неработен. Докато новинарския поток следеше трескаво случващото се и се коментираше дали това няма да доведе до гражданска война или сваляне на Путин от власт – колоната на „Вагнер“ спря на 200 километра от столицата. Стана ясно, че президентът на Беларус Лукашенко е провел успешни мирни преговори с Пригожин и го е накарал да се откаже от плановете си. Така плануваната атака на Москва бе прекъсната само за 24 часа от обявяването на бунта, войниците на „Вагнер“ се върнаха в базите си, а Пригожин получи разрешение да отиде в Беларус, без да бъде съдебно преследван. По време на бунта бе свален от „Вагнер“ един руски военен самолет, като е загинал целия му екипаж. Не стана ясно какво е отказало Пригожин в последния момент от атака над Москва и опит да вземе властта, нито какви въобще са били целите му. Според някой теории семействата на лидерите на „Вагнер“ са били заплашени от специалните служби, което е довело до тяхното оттегляне, според други целта на първо място е било оттеглянето на „Вагнер“ от Украйна и връщането ѝ в Африка, където има сериозни бизнес интереси. Случилото се и до ден днешен остава необяснимо и анализаторите са объркани какви са реалните причини. Със сигурност обаче ще има последствия и е ясен индикатор за отслабването на властта на Владимир Путин и сътресения и междуособични войни сред руския елит, недоволни от развитието на войната и икономическата криза в страната. Съюзниците на Русия като Северна Корея, Иран, Беларус и Китай омаловажават случилото се и завяват пълна подкрепа на президентската администрация. Западните страни се дистанцираха и заявиха, че това е изцяло вътрешноруски проблем. Според президента на Украйна Володимир Зеленски и генералния секретар на НАТО Столтенберг обаче случилото се демонстрира слабостта на руския режим и показва, че страната е в много критично положение. САЩ са силно притеснени от потенциално разрушаване на Русия и разкъсването ѝ на отделни републики с борещи се помежду си владетели, тъй като това би направило ситуацията опасна, заради огромния ядрен арсенал, разположен в страната. Много европейски държави се обединиха около това и смятат, че дестабилизацията или потенциален разпад на Русия би бил изключително опасен. Държавният секретар на Вашингтон Антъни Блинкен напомни, че само преди 16 месеца Путин се надяваше да завземе Киев за три дни, а сега му се е наложило да защитава Москва от войската на някогашното му най-голямо протеже Пригожин, който има прякора „Готвача на Путин“. Според западните коментатори обаче случилото се със сигурност показва слабостта на Владимир Путин, който не предприе реално почти никакви мерки, за да спре бунта, а според някои данни той дори е излетял от Москва, страхувайки се за сигурността си. Показателно е, че мирното решаване на бунта бе издействано от Лукашенко, а не от Путин. Въпреки това целият руски елит се обедини около президента си, като масово губернатори, министри, политици, говорилите на ведомства и други осъдиха случващото се като преврат и застанаха твърдо зад президентската администрация. Така Пригожин не получи никаква вътрешна подкрепа, на каквато явно се е надявал, за метежа си. Особено от ФСБ и Росгвардия, чиито сили биха били ключови за потенциален успех на военен преврат. Самият Владимир Путин пък направи само едно кратко изявление в събота сутрин, когато обяви, че бунта е нож в гърба и предателство и обеща сурови наказания за бунтовниците. Той заяви, че случващото се прилича на октомврийската революция от 1917 г., унищожила царска Русия и довело до гражданска война. От тогава насам той не е коментирал въобще случилото се. Засега остава неясно какво ще се случи с частната армия „Вагнер“ и дали въобще ще продължи да съществува. Не е ясно и как ще се отрази това на самия украински фронт след като „Вагнер“ бе най-ефективната бойна единица там и постигна първата победа на Русия от месеци насам, превземайки Бахмут след кървави битки. У нас Продължава напрежението между управляващите на ротационен принцип ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. В момента двете политически сили провеждат преговори, за да се види как ще се продължи нататък. Премиерът Николай Денков заяви, че ако процесите, по които са се договорили, не вървят – той и неговия Министерски съвет ще подадат оставка. От ПП-ДБ са недоволни, че ГЕРБ-СДС работят с плаващи мнозинства, заедно с Възраждане и ДПС, приемайки закони, каквито са им удобни – без това да се съгласува с правителството. Според Лена Бориславова от ПП – в момента се водят преговори за законодателна и управленска програма, както и конституционни промени, които да бъдат официализирани с документи. Въпреки това не се готвело коалиционно споразумение, за каквото настоява Бойко Борисов, ако искали от ПП-ДБ действията им с ГЕРБ да са съгласувани.