EP182 – Мръсни думи [Vox Nihili със Стоян Ставру]
В този епизод на серията "Vox Nihili" говорим за онези думи, които не трябва да се казват публично.
Любо, Стоян, Васко и Стефан обсъждат:
— Псуването като нарушение, като трансгресия и като харизма?
— Какво представлява „йогата на псувнята“?
— Кога думите се превръщат в престъпление (обида, хулиганска проява)?
— Възможна ли е естетика на псувнята отвъд нейната етика?
— Имат ли художествена стойност псувните и как се превеждат?
— Как псувнята е допринесла за раждането на културата (а ла Фройд)?
— Защо майката е толкова чест обект на ругатните?
— Каква е връзката между богохулството и псувнята?
— Какво означава някой „да гледа на водомер“?
— Как Карл Шмит може да ни научи за политиките на псуването?
— Може ли да те обидят на болест?
— Защо отвърстията „произвеждат“ мръсни глаголи?
— Какво представлява цензурата и как „чистите“ думи се „омърсяват“?
Разговорът този път беше обявен като по-свободен, за да можем да демонстрираме силата на мръсните думи и техния сплотяваш ефект за колектива. От Стивън Пинкър до Юлия Кръстева езикът на участниците се люшкаше между благоприличието и ненужната грубост.
Обсъдихме какво представляват мръсните думи; защо повечето ругатни са прояви на сексизъм (женските клетви срещу мъжките псувни) или расизъм (агресия срещу малцинствата); защо ги използваме само срещу враговете или с приятелите си.
Оказа се че за Стефан – апостолът на псувните сред нас, те имат терапевтичен ефект, който премахва неговата тревожност, появяваща се при записването на всеки подкаст. На няколко пъти трябваше да свършим с разговора, но винаги се намираше някой който да пре**е края. Е, свършихме, но можеше и още :)
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/182
Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg