EP383 - Колективната памет [Vox Nihili със Стоян Ставру]
В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мина Христова и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво представлява колективната памет?
- Кой владее Историята?
- Кой и защо практикува селективно забравяне с цел оцеляване и политически конформизъм?
- Какво представляват политиките на паметта?
- Каква е връзката на музите с паметта?
- Може ли паметта да бъде оръжие?
- Какво представляват т.нар. „представителни доказателства“ (Сюзан Зонтаг)?
- Как се провалят местата на паметта: свидетели, архиви, паметници и музеи?
- Могат ли технологиите да заместят колективната памет?
- Каква е разликата в паметта за Васил Левски и Христо Стоичков?
- Какво представлява комуникативната памет и съществува ли „обществен договор“ за общата памет?
- Как са свързани общностите и общата памет?
- Как повторението демонстрира „парадоксът на паметта“?
- Губим ли апетита си към историята във времена, препълнени с бъдеще?
- Защо бойните техники са се превърнали в „изкуства“?
Този разговор е за колективната памет: споменът за онези събития, които ни дефинират като част от общността. В него на няколко пъти съпоставяме стойността на „живата памет“ на свидетелите, чието съществуване е ограничено във времето, с по-„далекобойните“ във времето, обективни исторически следи, съхранявани в архивите, които обаче подлежат на различна интерпретация. И все пак миналото си остава „чужда страна“, а опитите за постигане на обективност и фактологичност като че ли винаги намират начин да се провалят.
За госта:
д-р Мина Христова е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор е на книгата„Българи сме, но не съвсем “
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/383
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support